Голо лице - Страница 26

Муди разположи масата си в един огромен стол-люлка.

— Е, сега вече да си дойдем на приказката. Какво мога да направя за вас?

Джад разбра, че е направил грешка. По телефона той беше съобщил внимателно цялото си име на Муди. Име, което не слизаше от първите страници на всички нюйоркски вестници през последните няколко дни. И той успя да попадне на единствения частен детектив в града, който дори не е чувал за него! Опита се да измисли някакво оправдание, за да си тръгне.

— Кой ме препоръча пред вас? — заби Муди пръста в раната.

Джад се поколеба, преди да отговори, защото не искаше да го обиди.

— Взех номера ви от телефонния указател.

Муди се разсмя жизнерадостно.

— Не знам какво щях да правя без телефонния указател — каза той. — Най-голямото изобретение след растителния алкохол. — И отново се разсмя като дете.

Джад се изправи. Очевидно се беше сблъскал c абсолютен идиот.

— Съжалявам, че ви загубих времето, мистър Муди — каза той. — Бих искал да пообмисля нещата си, преди да …

— Разбира се, разбира се. Много добре ви разбирам — прекъсна го Муди. — Но се налага да ми заплатите за ангажимента.

— Разбира се — каза Джад.

Бръкна в джоба си и извади няколко банкноти.

— Колко?

— Петдесет долара.

— Петдесет…?

Джад преглътна гневно, отброи набързо няколко банкноти и ги напъха в ръката на Муди. Муди ги преброи внимателно:

— Хиляди благодарности!

Джад се запъти към вратата чувствувайки се последен идиот.

— Докторе…

Джад се обърна. Детективът му се усмихваше доброжелателно докато пъхаше банкнотите в джоба на престилката си.

— Тъй като вече сте ми платили петдесет долара — каза той меко, — защо да не седнем и да ми разкажете какъв ви е проблемът. Винаги съм твърдял, че е най-добре да се разтоварим, като свалим товара от плещите си.

Иронията на фразата за малко не разсмя Джад. Той самият беше посветил живота си на разтоварването на пациентите чрез тяхното изслушване. Изучава Муди известно време. Какво имаше да губи? Може би разговорът c непознатия човек действително щеше да го разтовари? Той бавно се върна до креслото и седна в него.

— Изглеждате така, сякаш сте побрали проблемите на целия свят, докторе. Винаги съм казвал, че четири рамене вършат по-добра работа, отколкото две.

Джад не беше сигурен колко още афоризма на Муди може да издържи.

Муди не отделяше погледа си от него.

— Какво ви доведе тук? Жените или парите? Винаги съм казвал, че ако отстраните жените и парите, веднага решавате повечето проблеми на хората по света.

Муди го следеше c внимателен поглед в очакване на отговора.

— Аз… мисля, че някой се опитва да ме убие.

Сините очи примигнаха.

— Вие мислите?

Джад пропусна въпроса покрай ушите си.

— Ще ви бъда безкрайно задължен, ако ми дадете името на някой, който е специалист в тази област на разследване.

— Разбира се, че мога — каза Муди. — Норман З. Муди. Най-добрият в страната.

Джад простена от отчаяние.

— Защо не ми разкажете по-подробно за това, докторе? — предложи му Муди. — Една глава добре, две — още по-добре.

Джад не можа да сдържи усмивката си, макар че съвсем не му беше до смях. Просто се отпуснете и кажете първото нещо, което ви дойде наум. Защо не? Той си пое дълбоко дъх и по възможно най-сбития начин предаде на Муди събитията от последните няколко дни. Постепенно забрави, че не е сам. Той говореше на себе си, като обличаше в думи объркващите ситуации, които беше преживял. Предпазливо избягна само размишленията си на тема „вменяемост“. Муди го възнагради със щастлив поглед след като свърши.

— Изпаднали сте наистина в чудна ситуация. Или някой действително се опитва да ви убие, или се страхувате, че се превръщате в шизофреничен параноик.

Джад го изгледа втрещен. Една точка за Норман З. Муди.

Муди продължи.

— Споменахте, че по случая работят двама детективи. Как се казват?

Джад се поколеба. Изпитваше голяма неохота да се ангажира c този човек. Единственото му желание в момента беше да се измъкне колкото е възможно по-бързо оттук.

— Франк Анджели — отвърна той накрая, — и лейтенант Макгрийви.

В изражението на Муди настъпи почти неуловима промяна.

— Възможно ли е някой да има някаква причина да ви убива, докторе?

— Нямам представа. Нямам врагове, поне доколкото знам.

— О, хайде. Само мъртвият няма врагове. Винаги съм казвал, че враговете са солта на живота.

Джад положи усилия да не потръпне.

— Женен ли сте?

— Не — каза Джад.

— Хомосексуалист ли сте?

Джад въздъхна.

— Вижте, тези процедури вече ги минах c полицията и…

— Добре. Вие ми плащате, за да ви помогна — изрече жизнерадостно Муди. — Да дължите на някого пари?

— Само обичайните сметки за месеца.

— А пациентите ви?

— Какво по-точно?

— Е, аз винаги съм казвал, че ако искате мидени черупки, трябва да идете на брега. Вашите пациенти са в по-голямата си част кукувци. Нали така?

— Не е вярно — произнесе сухо Джад. — Те са хора c проблеми.

— Емоционални проблеми, които те не са в състояние да разрешат самостоятелно. Не е ли възможно някой от тях да ви преследва? О, не че има някаква реална причина, а просто някой c някаква безпричинна враждебност към вас.

— Възможно е. Само че на теория. Повечето от пациентите ми са под мои грижи в продължение на повече от година. И за това време съм ги опознал изключително добре.

— Никога ли не сте ги докарвали до бяс? — запита Муди c невинен вид.

— Много рядко. Но на нас не ни трябва разгневен човек. Търсим параноик със склонност към човекоубийство, който е убил най-малко двама души до момента и е направил няколко опита да убие и мен. — Той се поколеба, и после се насили да продължи. — Ако се окаже, че имам такъв пациент, то това ще означава, че пред вас седи най-некадърният психоаналитик, който някога е съществувал.