Голо лице - Страница 35

— „Напусна“ не е точно казано. Те я изритаха.

Значи Тери не го беше излъгала. Той се почувствува по-добре.

— Вие, докторите, не вдигате главата си от работа. Тери Уошбърн беше замесена в един от най-големите скандали, разтърсвали някога Холивуд.

— Наистина ли? — каза Джад. — И какво се случи?

— Тя уби своя приятел.

Глава дванадесета

Снегът отново бе завалял. От височината на петнайсетия етаж звуците от улицата долитаха приглушени, отвявани от арктическия вятър, донесъл снега. От другата страна на улицата в някакъв осветен офис зърна неясната фигура на секретарка, взираща се надолу през прозореца.

— Нора… сигурна ли си в това?

— Говориш c ходеща енциклопедия, когато става дума за Холивуд, любими. Тери живееше със шефа на филмовите къщи Континентал, но си имаше и един помощник-режисьор като резерва. Една вечер го спипала, че й изневерява, и го наръгала c нож до смърт. Главният шеф задействал всичките си връзки и платил на маса народ да си затварят устата и цялата работа била потулена под формата на злополука. Част от уговорката била да се маха от Холивуд и никога повече да не се връща там. И тя повече не се върнала.

Джад се втренчи тъпо в слушалката.

— Джад, чуваш ли ме?

— Да, слушам те.

— Звучиш ми малко странно.

— Откъде научи всичко това?

— Да съм го научила? Всички вестници и списания гърмяха седмици наред по случая. Целят свят го научи.

Освен него.

— Благодаря ти, Нора — каза той. — Поздрави Питър от мен. — И той затвори телефона.

Значи това бил „злополучният инцидент“. Тери Уошбърн беше убила човек и никога не бе споменала за това. А след като беше убила веднъж…

Той извади замислено един бележник и написа в него „Тери Уошбърн“.

Телефонът звънна. Джад вдигна слушалката.

— Доктор Стивънс слуша…

— Просто се обаждах да разбера дали всичко е наред. — Беше детективът Анджели. Гласът му продължаваше да бъде дрезгав от грипа.

Вълна от благодарност обля Джад. Някой се беше сетил за него.

— Нещо ново?

Джад се поколеба. Нямаше смисъл да пази в тайната откриването на бомбата.

— Опитаха се отново. — Джад разказа на Анджели за Муди и бомбата, която беше открил в колата му. — Това вече трябва да убеди Макгрийви — заключи той.

— Къде е бомбата? — Гласът на Анджели беше силно възбуден.

Джад се поколеба.

— Разглобиха я.

— Какво? — запита Анджели без да вярва на ушите си. — Кой го направи?

— Муди. Той реши, че това не е от значение.

— Не било от значение! За него въобще съществува ли такова нещо като полиция? Достатъчно беше само да я погледнем, за да кажем кой я е поставил. Имаме си специален архив за целия контингент. М. О.

— М. О.?

— Modus Operandi. Всеки бомбаджия си има почерк на работа. Веднъж да направят по определен начин нещо първия път, и после това вече започва да се повтаря — не е необходимо да ви го обяснявам.

— Да — каза замислено Джад.

Нямаше и съмнение, че на Муди това му беше добре известно. Дали нямаше някакви свои съображения да не показва бомбата на Макгрийви?

— Доктор Стивънс, ще ми кажете ли как наехте Муди?

— Открих го в телефонния указател.

Даже и на самия него му прозвуча смешно.

Дочу как Анджели преглъща.

— О! Значи не знаете нищо за него.

— Знам само, че мога да му имам доверие. Защо?

— Точно в този момент считам, че не можете да вярвате на никого — каза Анджели.

— Невъзможно е Муди да има нещо общо c която и да е от тия истории. Господи, та аз го избрах съвсем случайно от телефонния указател.

— Пет пари не давам как сте го избрали. Има нещо много гнило в цялата тая история. Муди твърди, че е заложил капан за убийците, които са по петите ви, но хлопва капана тогава, когато хищникът се измъкнал, така че… И после ви демонстрира бомба в колата ви, която е напълно възможно да е поставена от самия него. С което моментално става ваш човек. Нали така?

— Предполагам, че нещата могат да се погледнат и така — изрече бавно Джад. — Но…

— Може пък вашият приятел да си има своя игра и да залага капана си за вас. Искам да бъдете хладнокръвен и да не изпадате в паника, докато не разберем какво е замислил.

Муди срещу него? Направо не му го побираше умът. И въпреки това отново изскочиха старите му подозрения, че Муди го праща на заколение.

— Какво искате да направя? — запита Джад.

— Какво ще кажете да напуснете за малко града? Но наистина да отидете някъде.

— Не мога да изоставя пациентите си.

— Доктор Стивънс…

— А и освен това — добави Джад, — това няма да реши нищо, не е ли така? Та аз дори няма да знам от какво бягам. И когато се върна, всичко ще си продължи по старому.

Последва кратка тишина.

— Имате право. — Анджели започна въздишка, която изведнъж премина в кихавица. Гърлото му беше в ужасно състояние.

— Кога мислите, че ще ви се обади отново Муди?

— Не знам. Той твърди, че имал някаква представа кой стои зад всичко това.

— Не ви ли е идвало на ума, че авторът на всичко това може да плати на Муди далеч повече, отколкото вие? — Гласът на Анджели беше изпълнен c настойчивост. — Обадете ми се веднага, в случай, че поиска да се срещне c вас. Аз ще си бъда у дома още един или два дни. Каквото и да се случи докторе, в никакъв случай не се съгласявайте на среща c него на четири очи!

— Вие прекалено много теоретизирате — възрази Джад. — Само защото Муди е демонтирал бомбата от колата ми…

— Има и още нещо — каза Анджели. — Имам предчувствието, че сте избрали не този човек, който ви трябва.

— Ще ви телефонирам веднага щом ми се обади — обеща Джад.