Голо лице - Страница 9

Джад се обърна към Макгрийви.

— Специално заради мен ли я оставихте така? — обърна се той към Макгрийви.

— Да-а — проточи тежко агентът. — Ще ви задам пак същия въпрос. Има ли нещо в кабинета ви, заради което биха направили това? — запита той, като посочи към тялото на Керъл.

— Не.

— А картоните на пациентите ви?

Джад поклати уморено глава.

— Не.

— Май не ни оказвате голямо съдействие, докторе — каза Макгрийви.

— Да не мислите, че не искам да заловите тоя злодей? — сопна се Джад. — Ако имах нещо в архивите си, което да ви е от полза, щях да ви го кажа. Познавам всичките си пациенти. Сред тях няма и един, който би бил способен да го извърши. Това е направено от външен човек.

— Откъде сте толкова сигурен, че някой не е търсил нещо от документацията ви?

— Никой не е ровил там.

Макгрийви го изгледа c явен интерес.

— Откъде сте толкова сигурен? — повтори той. — Та вие дори и не сте погледнали.

Джад се приближи до стената в дъното. Под зорките погледи на двамата мъже той натисна долната част на панела и стената се плъзна встрани, откривайки ниша c вградени рафтове, отрупани c магнитофонни ролки.

— Записвам всеки сеанс c пациентите си — обясни Джад. — А записите държа тук.

— Не е ли възможно да са я изтезавали, за да каже къде се намират записите?

— В тия ленти няма нищо, което би представлявало някаква ценност за когото и да било. Мотивът за убийството й е бил съвсем друг.

Джад се вгледа отново в разбитото тяло на Керъл и усети как го изпълва непосилна и сляпа ярост.

— На всяка цена трябва да пипнете това чудовище.

— Това и възнамерявам да направя — каза Макгрийви, без да отделя погледа си от Джад.

Излязоха на ветровитата и опустяла улица пред сградата и Макгрийви нареди на Анджели да откара доктора до дома му.

— Трябва да изпълня едно задължение — каза Макгрийви. Той се обърна към Джад. — Лека нощ, докторе.

Джад проследи мечешката му фигура да се отдалечава по улицата.

— Да тръгваме, че ще замръзнем — подкани го Анджели.

Джад се вмъкна на предната седалка до него и колата се отдели от бордюра.

— Ще трябва да съобщя на семейството на Керъл — каза Джад.

— Ние свършихме тая работа.

Джад кимна уморено. Искаше да отиде сам при тях, но това можеше да почака.

Настана тишина. Джад се зачуди какво ли задължение трябва да изпълнява Макгрийви толкова рано сутринта.

Анджели сякаш прочете мислите му.

— Макгрийви е много добър полицай. Убеден е, че Зифрен заслужаваше електрическия стол за убийството на партньора му.

— Зифрен беше невменяем.

Анджели повдигна рамене.

— Вярвам ви, докторе.

Но Макгрийви не ми повярва, помисли си Джад. Той насочи мислите си към Керъл и си спомни нейната жизненост, възторженост и дълбоката гордост от това, което върши. Анджели през това време му говореше нещо и по едно време той видя, че са стигнали пред блока.

Пет минути по-късно беше вече в апартамента си. И дума не можеше да става за сън. Наля си бренди и го отнесе в кабинета. Спомни си нощта, когато Керъл се беше вмъкнала при него гола и вълшебна, търкайки топлото си и гладко тяло в неговото. Беше се държал хладно и дистанцирано, защото съзнаваше, че това е единственият начин да й помогне. Но тя никога не узна каква сила на волята му бе потребна, за да устои на изкушението, което тя представляваше. А може би се беше досетила? Той повдигна чашата c брендито и я изгълта до дъно.

Градската морга приличаше на всички останали градски морги в три часа сутринта, c тая разлика само, дето някой беше окачил венче от имел на вратата. Някой, помисли си Макгрийви, или c излишък от предпразнично настроение, или със сатанинско чувство за хумор.

Той беше чакал нетърпеливо в коридора докато привърши аутопсията. След време коронерът се показа на вратата и му махна c ръка да влиза. Вече си миеше ръцете над голямата бяла мивка. Беше дребен, птицеподобен мъж c тънък и чуруликащ гласец и бързи, нервни движения. Отговаряше на всичките въпроси на Макгрийви в картечен ритъм и после изчезна. Макгрийви остана вътре няколко минути, докато осмисли чутото. После излезе в мразовитата декемврийска нощ и потърси такси. Нямаше даже и признак за такова. Кучите синове сигурно си печаха задниците всичките на Бермудските острови. Можеше да си чака до второ пришествие докато му замръзнеше дирникът. Забеляза полицейска патрулна кола и замаха лудо към нея, показа удостоверението си на младия полицай зад кормилото и му заповяда да го откара в деветнадесети полицейски участък. Правеше нарушение по този начин, но какво пък, по дяволите! Предстоеше му дълга нощ.

Анджели вече го чакаше в участъка.

— Току-що приключиха c аутопсията на Керъл Робъртс — съобщи Макгрийви.

— И?

— Била е бременна.

Анджели го изгледа изненадан.

— Била е бременна в третия месец. Малко късно за аборт и малко рано за да й личи.

— Мислите ли, че това може да има нещо общо c убийството?

— Това е хубав въпрос — отбеляза Макгрийви. — Ако приятелчето й я е изчукало и напълнило корема, а са щели да се женят така или иначе, какво от това? Женят се и детето им се ражда след шест вместо след девет месеца. Това се случва седем дни в седмицата. От друга страна пък, ако е надул корема й и не е искал да се женят, какво от това? Ражда си бебето без съпруг. Това се случва два пъти на ден всяка седмица.

— Нали говорихме c Чик. Той каза, че искал да се оженят.

— Знам — отвърна Макгрийви. — Така че трябва да си зададем въпроса c какво разполагаме. Разполагаме c едно цветнокожо момиче c тримесечна бременност. Отива при таткото и му казва, а той я убива.