Голо лице - Страница 14

К оглавлению

— Засяга ли съпруга ви вашия проблем, мисис Блейк?

Не последва никакъв отговор.

— Съвместими ли сте със съпруга си във физическо отношение?

— Да. — Смутено.

— Мислите ли, че има връзка c друга жена?

— Не. — Със забавно изражение.

— А вие имате ли връзка c друг мъж?

— Не. — Този път гневно.

Той се поколеба, опитвайки се предугади най-добрия подход, c който да разруши бариерата помежду им. Реши да опита методиката на изстрела c максимално разсейване: щеше да пробва всяка важна тема, докато не напипа оголения нерв.

— Карате ли се за пари?

— Не. Той е много щедър.

— Някакви проблеми със свекървата?

— Той е сирак, а татко живее в Калифорния.

— Били ли сте вие или вашият съпруг някога пристрастени към наркотиците?

— Не.

— Подозирате ли съпруга си в хомосексуални наклонности?

Нисък, топъл смях.

— Не.

Той продължи атаката, защото нямаше друг избор.

— Имали ли сте някога сексуална връзка c друга жена?

— Не. — Укорителен поглед.

Беше засегнал алкохолизма, фригидността, бременността, от която тя се боеше — всичко, за което можеше да се сети. А тя всеки път го беше изглеждала със замислените си интелигентни очи и беше поклащала глава. Всеки път, когато се опитваше да я притисне, тя му се изплъзваше c думите:

— Моля ви да имате търпение c мен. Нека аз самата се подготвя.

Щеше да вдигне ръце при всеки друг пациент. Но при нея знаеше, че е длъжен да помогне. Нямаше да понесе раздялата си c нея.

Беше я оставил да говори за всичко, което представлява интерес за нея. Тя беше обиколила много страни заедно c баща си и познаваше забележителни хора. Притежаваше бърз ум и невероятно чувство за хумор. Той откри, че и двамата обичат едни и същи книги, музика, пиеси. Беше топла и приятелски разположена към него, но Джад не долавяше дори и най-слаб признак, че тя се отнася към него като нещо повече от лекуващ лекар. Иронията беше наистина горчива. В продължение на години беше търсил подсъзнателно жена като Ан, и сега, когато най-сетне се беше появила в живота му, трябваше да я излекува и да я върне обратно при съпруга й.

Сега, след като Ан влезе в кабинета му, Джад се прехвърли в стола до кушетката и я зачака да легне.

— Не, днес не — произнесе тя спокойно. — Просто дойдох да видя дали не мога да ви помогна c нещо.

Той се втренчи безмълвен в нея. Нервите му така се бяха изопнали през изминалите два дни, че неочакваното й съчувствие го разклати. Гледаше я, без да откъсва очи, и c огромно усилие на волята потисна желанието си да излее пред нея всичко, което му се беше събрало за тия дни. Да й разкаже за погълналия го кошмар, за Макгрийви и идиотските му подозрения. Но съзнаваше много добре, че няма право. Той беше лекар, а тя — негова пациентка. Съществуваше и нещо още по-лошо. Беше влюбен в нея, а тя беше недосегаемата съпруга на човек, когото той дори не беше виждал.

Тя стоеше пред него и го гледаше. Той кимна, неспособен да проговори.

— Толкова много обичах Каръл — наруши мълчанието тя. — Кой би могъл да й причини това зло?

— Не знам — изрече Джад.

— Полицията няма ли някаква представа кой може да го е извършил?

Нямат представа ли! помисли горчиво Джад. О, да можеше да й разкаже всичко.

Ан го изгледа c любопитство.

— Полицията си има своите теории за това — каза Джад.

— Знам колко ужасно се чувствувате. Исках само да дойда и да ви кажа колко много съжалявам за случилото се. Дори не бях сигурна, че ще ви открия тук днес.

— Нямаше да идвам — каза Джад. — Но… е, ето ме пред вас. След като и двамата сме дошли, защо да не си поговорим малко за вас?

Ан се поколеба.

— Не съм сигурна, че има за какво повече да си говорим.

Джад усети как сърцето му подскочи. Господи, не й позволявай да каже, че никога повече няма да се видим.

— Следващата седмица заминаваме със съпруга ми в Европа.

— Това е чудесно — успя да изтръгне той от себе си.

— Страхувам се, че ви губя времето, доктор Стивънс, и ви моля да ме извините.

— Моля ви, недейте — каза Джад.

Откри, че гласът му е станал дрезгав. Тя му се изплъзваше. Но, разбира се, тя не можеше да го осъзнае. Той се превръщаше в малко момче. Разумът му го обясни в студени клинични термини, докато стомахът му се свиваше от физическата болка причинена от нейното заминаване. Завинаги.

Тя отвори дамската си чантичка и извади пари. Имаше навика да му плаща в брой след всеки сеанс, за разлика от другите пациенти, които му изпращаха чекове.

— Не — каза бързо Джад. — Вие дойдохте при мен като приятел. И аз съм … ви много благодарен.

Направи нещо, което досега не беше правил за никого от пациентите си.

— Бих искал да дойдете още веднъж — каза той.

Тя го погледна спокойно.

— Защо?

Защото не мога да понеса мисълта, че си отивате толкова скоро, каза си той. Защото никога повече няма да срещна жена като вас. Защото ми се иска аз да ви бях срещнал първи. Защото ви обичам. На глас той произнесе:

— Мислех си, че можем… все пак да осъществим макар и малък напредък. Да поразговаряме, за да се убедим, че наистина сте се справили c проблема.

Тя се усмихна закачливо.

— Искате да кажете — да се върна, за да си взема дипломата?

— Нещо такова — произнесе той. — Ще дойдете ли?

— Щом желаете… разбира се. — Тя се изправи. — Не ви дадох никаква възможност за успех c мен. Но знам, че вие сте чудесен лекар. Когато и да ми потрябва помощ, ще ви потърся.

Тя протегна ръката си и той я стисна. Беше топло и твърдо ръкостискане. Усети отново горещия вихър на токовете протекъл между телата им, и се зачуди дали тя не усеща това.