Голо лице - Страница 16

Когато телефонът звънна, Анджели вдигна слушалката. Беше сестрата, която се грижеше за жертвата на пътната злополука в градската болница. Пациентът питал за лейтенант Макгрийви. Макгрийви беше отскочил до съдебния архив. Когато сестрата му съобщи името на пациента, той й каза, че веднага потеглят за болницата.

Макгрийви влезе в стаята тъкмо когато Анджели затваряше телефона. Анджели бързо му обясни за повикването.

— Няма да е зле веднага да тръгнем към болницата — каза Анджели.

— Ще почака. Искам първо да разговарям c капитана на участъка, на чиято територия е станал случаят.

Анджели проследи c поглед как Макгрийви набра номера. Чудеше се дали капитан Бертели е предал на Макгрийви за разговора му c него. Беше протекъл съвсем кратко и делово.

— Лейтенант Макгрийви е много добър полицай — беше казал Анджели, — но взема твърде присърце случилото се преди пет години.

Капитан Бертели го беше дарил със студен и продължителен поглед.

— Обвинявате го в опит да натопи доктор Стивънс?

— Не го обвинявам в нищо, капитане. Само си помислих, че е мой дълг да сте наясно със ситуацията.

— Окей, сега вече съм наясно.

И c това срещата беше приключила.

Телефонният разговор на Макгрийви продължи три минути изпълнен c ръмженето на лейтенанта докато си водеше записки, а през това време Анджели нетърпеливо пристъпяше напред-назад. Десет минути по-късно двамата вече седяха в колата на път за болницата.

Стаята на Джад беше на шестия етаж в дъното на дълъг, мрачен коридор c болнично сладникавия аромат на всички здравни заведения. Сестрата, която им се беше обадила по телефона, ги съпроводи до стаята на Джад.

— Какво е състоянието му, сестро? — запита Макгрийви.

— Лекарят ще ви обясни по-добре от мен — заяви тя c тон на стара мома. И след миг изведнъж продължи. — Цяло чудо е, че не са го убили. Със сигурност мозъчно сътресение, няколко натъртени ребра и рана на лявата ръка.

— В съзнание ли е? — запита Анджели.

— Да. Направо не можем да го задържим в леглото. — Тя се обърна към Макгрийви. — Непрекъснато повтаря, че трябва да ви види.

Влязоха в стаята. Вътре имаше шест легла и всичките бяха заети. Сестрата посочи към едно от тях в ъгъла в дъното, преградено от другите със завеса; Макгрийви и Анджели го доближиха и минаха зад завесата.

Джад седеше в леглото облегнат на възглавницата. Лицето му беше бледо, c голямо парче левкопласт върху челото. Лявата му ръка беше в превръзка.

Макгрийви проговори пръв.

— Разбрах, че сте пострадали.

— Не беше нещастен случай — каза Джад. — Някой се опита да ме прегази. — Гласът му беше слаб и треперещ.

— Кой? — запита Анджели.

— Не знам, но всичко съвпада. — Той се обърна към Макгрийви. — Убийците не са целели Джон Хансън или Керъл. Те са искали да убият мен.

Макгрийви го загледа изненадан.

— Кое ви кара да мислите така?

— Харисън беше убит, защото носеше жълтия ми дъждобран. Сигурно са ме видели сутринта да влизам в сградата облечен c него. И когато е излязъл c дъждобрана, те са помислили, че съм аз.

— Това е възможно — произнесе Анджели.

— Разбира се — заяви Макгрийви, като се обърна към Джад. — И когато са разбрали, че са убили не този човек, когото е трябвало, са се върнали в кабинета ви, съдрали са дрехите ви и са открили, че вие наистина сте малко цветнокожо момиче и така са побеснели от това, че са ви пребили до смърт.

— Керъл са я убили, защото са я заварили в кабинета ми, когато са търсели мен — каза Джад.

Макгрийви пъхна ръка в джоба на палтото си и извади няколко изписани листчета.

— Току-що разговарях c капитана на полицейския участък, в чийто район е станал нещастният случай.

— Не беше нещастен случай.

— Според доклада на полицията, вие сте нарушили правилата за пресичане на улицата.

Джад се втренчи в него.

— Нарушил съм правилата …? — повтори той слабо.

— Пресекли сте улицата по средата, докторе.

— Нямаше никакви коли и аз…

— Имало е кола — поправи го Макгрийви. — Само че вие не сте я видели. Валял е силен сняг и видимостта е била много лоша. Изскочили сте изведнъж пред колата, шофьорът е натиснал спирачките, колата е станала неуправляема и ви е блъснала. Шофьорът е изпаднал в паника и е духнал.

— Не беше така, а и фаровете му бяха угасени.

— И вие считате това за доказателство, че той е убил Джон Хансън и Керъл Робъртс?

— Някой се опита да ме убие — повтори упорито Джад.

Макгрийви поклати глава.

— Няма да стане, докторе.

— Какво няма да стане? — запита Джад.

— Наистина ли очаквате от мен да забия тъпана, че търся някакъв митичен убиец, докато в същото време вие се превивате от смях? — В гласа му изведнъж звънна стомана. — Знаехте ли, че секретарката ви е била бременна?

Джад притвори очи и главата му потъна във възглавницата.

Значи ето за какво е искала Керъл да разговаря c него през последните няколко дни. А той почти се беше досетил. И сега Макгрийви щеше да си мисли, че… Той отвори очи.

— Не — каза уморено той. — Не знаех.

Главата му отново взе да пулсира. Болката се връщаше победоносно. Преглътна, за да надвие гаденето, което се надигаше в гърлото му. Искаше да позвъни на сестрата, но по-скоро би умрял, отколкото да изпадне в такова унижение пред Макгрийви.

— Прерових папките в съдебния архив — каза Макгрийви. — Как бихте коментирали факта, ако ви кажа, че вашата малка чернокожа бременна чаровница е изтъркала доста токове по улиците, преди да почне работа при вас? — Бумтенето в гърдите на Джад се усили. — Знаехте ли това, доктор Стивънс? Не е необходимо да ми отговаряте. Аз ще отговоря вместо вас. Знаели сте го, защото вие сте я измъкнали от среднощния съд преди четири години, когато е била арестувана по обвинение в проституция. Не е ли малко необичайно за един много уважаван доктор да наема курва за секретарка в първокласния си кабинет?