Голо лице - Страница 17

— Никое момиче не се ражда курва — каза Джад. — Просто се опитвах да помогна на едно шестнайсетгодишно дете да намери правилния път в живота си.

— И да си имате вързано едно прелестно черно дупе?

— Мръсно копеле!

Макгрийви се усмихна без хумор.

— Къде заведохте Керъл след като я взехте от съда?

— Вкъщи.

— И тя спа във вашия апартамент?

— Да.

Макгрийви се ухили.

— Ама и вас си ви бива! Вземате едно първокласно малолетно курве от среднощния съд и си го закарвате в къщи. Сигурно ви е липсвал партньор за шах? Ако вие действително не сте спали c нея, тогава вероятността да сте хомосексуалист е много голяма. И виждате колко добре се връзват нещата? Нали? Джон Хансън. А ако пък наистина сте спали редовно c Керъл, тогава вероятността да сте й надули корема е много голяма. И имате наглостта да се проснете на кревата и да ми пъшкате и охкате, разказвайки ми басни за някакъв злокобен маниак c кола, който ходел нагоре-надолу и трепел хора?

Макгрийви се обърна и излезе от стаята c почервеняло от гняв лице.

Бумтенето в гърдите на Джад го разтърси целия.

Анджели го наблюдаваше разтревожено.

— Добре ли сте?

— Трябва да ми помогнете — изтръгна от себе си Джад. — Някой се опитва да ме убие. — Прозвуча му като като погребална песен в ушите.

— Кой би имал мотив да ви убива, докторе?

— Не знам.

— Имате ли врагове?

— Не.

— Да сте спали напоследък c нечия съпруга или приятелка?

Джад поклати глава и мигновено съжали за движението.

— Да имате някакво голямо наследство от близки роднини, които да се опитват да ви премахнат от пътя си?

— Не.

Анджели въздъхна.

— Окей. Значи никой няма мотив да ви премахва. А някой от пациентите ви? Мисля, че ще е добре да ни дадете един пълен списък, за да ги проверим един по един.

— Не мога да го направя.

— Искам само имената им.

— Съжалявам. — Опитите да си отваря устата му струваха огромни усилия. — Щях да ви го дам, ако бях зъболекар или ортопед. Но вие сами разбирате, че тези хора имат проблеми. При това някои от тях от изключително сериозно естество. Ако започнете да ги разпитвате, вие не само ще ги съсипете; ще унищожите вярата им в мен. Никога повече не ще бъда в състояние да им окажа помощ. Не мога да ви дам този списък. — Той се облегна изтощено на възглавницата.

Анджели го изгледа внимателно и после запита:

— Как ще наречете човек, който счита, че всеки се опитва да го убие?

— Параноик — каза Джад. И видя изражението на Анджели. — Да не мислите, че аз…?

— Поставете се на мое място — каза Анджели. — Ако аз бях в това легло и говорех c вашите думи, а вие моят лекар, какво щяхте да си помислите?

Джад притвори очи в усилие да надвие острите болки в главата си. Гласът на Анджели продължи:

— Макгрийви ме чака.

Джад отвори очи.

— Почакайте… дайте ми възможност да ви докажа, че говоря истината.

— Как?

— Който и да се опитва да ме убие, ще повтори опита си. Искам някой до мен, за да може да ги пипне следващия път.

Анджели изгледа Джад.

— Доктор Стивънс, ако някой наистина се опитва да ви убие, то и всичките полицаи на света събрани накуп не могат да му попречат. Ако не успее днес, ще успее утре. Ако не успее тук, ще успее някъде другаде. Без значение е дали сте крал или президент, или просто най-обикновен гражданин. Човешкият живот представлява една много тънка нишчица, докторе, и няма нищо по-просто от това някой да я скъса.

— Значи вие не можете… нищо не можете да направите?

— Мога да ви дам няколко съвета. Сменете бравите и патроните на вратите на апартамента си и проверете прозорците дали се затварят хубаво. Не пускайте хора, които не познавате. И никакви разносвачи на поръчки, освен ако вие самият не сте дали поръчката.

Джад кимна. Усещаше гърлото си сухо и болезнено.

— Блокът ви има портиер и пиколо — продължи Анджели. — Имате ли им доверие?

— Портиерът работи в блока от десет години, а пиколото от осем. Бих им доверил живота си.

Анджели кимна одобрително.

— Добре. Помолете ги да си държат очите на четири. Ако те са нащрек, никой няма да успее да се вмъкне в апартамента ви. А вашият кабинет? Ще наемате ли нова секретарка?

Джад се опита да си представи някаква абсолютно непозната жена, седнала на стола на Керъл до бюрото й. Спазъм от безсилен гняв сгърчи тялото му.

— Може би ще е по-добре този път да наемете мъж — посъветва го Анджели.

— Ще обмисля.

Полицаят тръгна към вратата, но изведнъж се спря.

— Имам една идея — произнесе той колебливо, — но е доста мъглява.

— Да? — Ненавиждаше нетърпението в гласа си.

— Онзи, който е убил бившия партньор на Макгрийви…

— Зифрен.

— Наистина ли беше невменяем?

— Да. Изпратиха го в държавната болница в Матеауан за душевно болни престъпници.

— Може би ви ненавижда, че сте му отнели свободата. Ще проверя дали е все още вътре. Само да се уверя дали не е духнал или е бил освободен. Обадете ми се утре сутринта.

— Благодаря ви — каза признателно Джад.

— Няма защо. Ако вие сте замесен в което и да е от двете престъпления, аз ще помогна на Макгрийви да ви окачи въжето на врата. — Анджели тръгна към вратата, но отново се спря. — Не е необходимо да споменавате на Макгрийви, че правя проверка на Зифрен заради вас.

— Няма.

Двамата се усмихнаха един на друг. Анджели излезе. Джад отново остана сам.

Ако сутринта ситуацията изглеждаше мрачна, сега беше направо безнадеждна. На Джад му беше пределно ясно, че вече щеше да е арестуван за убийство, ако не беше такъв характерът на Макгрийви. Макгрийви желаеше отмъщение, и то толкова силно, че щеше да направи всичко, за да събере необходимите доказателства до едно. Беше ли възможно да са го блъснали случайно? Настилката беше покрита със сняг и колата можеше да е връхлетяла съвсем случайно върху него. Но ако беше така, тогава защо беше c угасени фарове? И откъде изскочи толкова изненадващо?