Голо лице - Страница 2

— Бихме искали да се срещнем c доктор Джад Стивънс — каза по-младият.

Гласът му беше внимателен и учтив, и подхождаше идеално на външността му. Тя едва сега забеляза малкия кафяв пакет вързан c канап, който той държеше в ръка.

Думите му за миг попиха в съзнанието й. Значи не беше Чик. Или Сами. Или марихуаната.

— Съжалявам — изрече тя, като c мъка прикри облекчението си. — Доктор Стивънс в момента е зает. Има пациент.

— Няма да отнеме повече от две-три минути — каза Макгрийви. — Искаме само да му зададем няколко въпроса. — Той направи пауза. — Ако не може тук, ще го поканим в полицейското управление.

Тя ги изгледа озадачена. Каква работа, по дяволите, можеха да имат тия двамата от отдела по убийствата c доктор Стивънс? Каквото и да им беше на ума, доктор Стивънс беше чист като сълза. Тя го познаваше твърде добре. Колко време беше минало оттогава? Четири години. Всичко беше започнало през нощта в сградата на съда…

Беше три часът сутринта и лампите в съдебната зала обливаха всичко в призрачна светлина. Залата беше стара, уморена и овехтяла, напоена c вкиснатия аромат на страха, който се беше просмуквал и наслоявал c годините подобно на многократно нанасяни един върху друг слоеве боя.

Керъл извади чист маркототевски късмет със съдията Мърфи, защото отново го завари върху съдийската пейка. Предният път, когато бе стърчала срещу него, беше само преди две седмици, и тогава я бяха пуснали условно на свобода. Първо нарушение на закона. Което всъщност означаваше, че копелетата я бяха пипнали за пръв път. Сега обаче нямаше да й се размине. Съдията едва ли щеше да се размекне отново.

Случаят преди нейния беше почти на привършване. Висок, хубав мъж, застанал пред съдията, обясняваше нещо за своя клиент — дебел мъж в белезници, който трепереше неудържимо. Добре му работи ченето на тоя хубавец, заключи тя. Той излъчваше атмосфера на доверие и сигурност — нещо, което я караше да завижда на разтреперания дебелак. Тя си нямаше такъв защитник.

Мъжете пред нея освободиха пейката и тя чу да произнасят името й. Изправи се и притисна коленете едно в друго в напразен опит да се пребори c обзелата я тръпка. Съдебният пристав я побутна леко напред към пейката. Писарят подаде обвинителния акт на съдията.

Съдията Мърфи погледна първо Керъл, после листа хартия пред себе си.

— „Керъл Робъртс. Проституция, скитничество, притежание на марихуана и оказване на съпротива при арест.“

Последното си беше долна клевета. Полицаят я беше изблъскал яката и тя му го върна c удар в ташаците. Какво си мислеше оня въшльо, та тя беше гражданка на Съединените Щати.

— Ти беше тук и преди няколко седмици, нали, Керъл?

Гласът й прозвуча несигурно.

— Така мисля и аз, ваша светлост.

— И аз те пуснах условно.

— Да, сър.

— На колко години си?

Тя беше подготвена за въпроса.

— Шестнайсет. Днес имам рожден ден. Щастлив рожден ден, Керъл — каза тя и заплака; ридания разтърсиха тялото й.

Високият, спокоен мъж през това време се беше отстранил до една маса, където събираше някакви документи и ги прибираше в кожено куфарче. Дочул стенанията на Керъл, той повдигна глава и се загледа в нея. После се обърна към съдията Мърфи.

Съдията обяви почивка и двамата изчезнаха в покоите му. След четвърт час съдебният пристав въведе Керъл в кабинета на съдията, където високият мъж разгорещено убеждаваше за нещо Мърфи.

— Късметлия момиче си, Керъл — обърна се към нея съдията Мърфи. — Получаваш още една възможност. Съдът те поверява на личната опека на доктор Стивънс.

Значи това дълго копеле не беше адвокат, а някакъв шарлатанин? Пет пари не даваше, даже и да беше Джак Изкормвача. Само да успееше да я измъкне от тая воняща дупка, преди да са загрели, че днес съвсем не навършваше шестнайсет години.

Докторът я качи на колата си. Заприказва й без да иска никакви отговори, като й даде възможност да се оправи и да обмисли всичко. Той спря пред една модерна жилищна сграда на Седемдесет и първа улица, която гледаше към Ийст Ривър. Зданието имаше портиер и пиколо и ако се съдеше по спокойния начин, по който го поздравиха и двамата, човек можеше да си помисли, че любимото занимание на доктора е да води всяка сутрин в три часа малолетни курвета у дома си.

Керъл никога не беше попадала в апартамент като този на доктора. Всекидневната беше цялата в бяло c две дълги, ниски кушетки, покрити със златист туид. Между кушетките беше поместен огромният квадрат на масичката за кафе c дебело стъкло отгоре. Върху стъклото лежеше разтворен и подреден шах c резбовани венециански фигури. По стените висяха модерни платна. Във вестибюла постоянно включен монитор следеше площадката между асансьора и входа към апартамента. В ъгъла на всекидневната се гушеше барче c матови стъкла и рафтове c кристални чаши и бутилки. През прозореца се виждаха дребните лодки в далечината на Ийст Ривър.

— Не знам защо, но тия съдилища винаги ми изстъргват стомаха — каза Джад. — Защо да не спретна набързо едно малко угощение за рождения ти ден?

И той я заведе в кухнята, където тя наблюдаваше как сръчно и бързо приготви мексикански омлет, изпържи картофите по френски, препече филийките по английски, направи салата и кафе.

— Това му е хубавото да си ерген — заяви той. — Готвя само тогава, когато съм гладен.

Значи той беше ерген без вързано маце у дома. Успееше ли да му скрие шайбата, на всички щяха да им паднат шапките. След като Керъл си омете чиниите, той я заведе в спалнята за гости. Спалнята беше в синьо доминирана от голямо двойно легло c кувертюра в синьо каре. До стената беше изправен нисък дрешник от тъмно дърво c бронзови дръжки.