Голо лице - Страница 3

— Можеш да спиш тук — каза той. — Сега ще ти потърся някаква пижама.

Керъл се огледа като замаяна и подсвирна. Браво, Керъл! Удари джакпота! Това копеленце си умира по дребни и черни затворнически дупета. И тъкмо твоят задник е извадил късмета.

Тя се съблече и прекара следващия половин час под душа. Когато излезе от банята c хавлия, увита около съблазнителното си лъскаво тяло видя, че копелето беше оставило комплект пижами върху леглото. Тя се изсмя c разбиране и дори не ги и докосна. Захвърли хавлията и се насочи към всекидневната. Стаята беше празна. Надзърна през вратата, водеща към работния му кабинет. Завари го седнал на една голяма и удобна маса със старомоден лампион, надвесен над главата му. Стаята му пращеше по шевовете от книги — от пода до тавана. Тя се приближи откъм гърба му и го целуна по врата.

— Хайде да започваме, бебчо — прошепна тя в ухото му. — Така ме надърви, че ще се пръсна. — Тя се притисна c цялото си тяло в него. — Какво чакаме още, татенце? Ако не ми го зачукаш още сега, направо откачам.

Той я гледа в продължение на секунда със замислени тъмносиви очи.

— Не ти ли стигат досегашните ти неприятности? — запита я меко. — Вярно, не можеш да промениш факта, че си се родила c черна кожа, но кой ти е казал, че не можеш да бъдеш нищо друго, освен шестнайсетгодишно курве — почитателка на марихуаната?

Тя го изгледа изумено. Да не беше объркала нещо? Може би имаше нужда от предварителна подготовка, за да го вдигне? Да я нашиба c камшик? Или беше от типа на преподобния отец Дейвидсън? Щеше да си прочете молитвата върху черния й задник, после щеше да я възвиси и накрая щеше да й го зачука така, че само топките му да останат отвън. Опита отново. Промуши ръка между бедрата му, погали го и прошепна:

— Хайде, бебчо. Набримчи го.

Той нежно се освободи и я сложи да седне в едно кресло. Никога досега не беше изпадала в такова изумление. Нямаше вид на педал, но може ли човек да е сигурен в днешно време?

— Как го предпочиташ, бебчо? Само ми кажи, и веднага ще ти го вдигна.

— Добре — каза той. — Хайде да си полафим.

— Искаш… да си поговорим?

— Именно.

И те си поговориха. Цяла нощ. Това беше най-странната нощ в живота на Керъл до този момент. Доктор Стивънс прескачаше от една тема на друга, сменяше предмета, сякаш я изпитваше. Питаше я за мнението й за Виетнам, за гетата и вълненията в колежите. И всеки път, когато на Керъл й се струваше, че е открила какво се таи зад въпросите му, той сменяше темата. Говориха за неща, за които си нямаше и хабер, и за неща, в които тя считаше себе си за абсолютен експерт. Месеци след това тя лежеше будна в мрака, мъчейки си да си припомни точната дума, идея, магическата фраза, които я бяха преобразили. Никога не успя да си я спомни, защото разбра, че такава дума просто не съществуваше. Доктор Стивънс беше направил най-простото. Беше поговорил c нея. Като човек c човек. Никой не беше постъпвал така c нея преди. Беше се отнесъл c нея като c човешко същество, като равен, чиито мнения и чувства уважаваше.

Някъде през нощта тя внезапно проумя, че е съвсем гола и отиде в спалнята да облече пижамите му. Той дойде при нея, приседна на ръба на леглото и продължиха разговора си. Говориха за Мао Цзе-дун, хула-хуп и контрацептивите за жени. За родители, които никога не са били женени един за друг. Керъл му разказа неща за себе си, които не би разказала на никой друг. Неща, потискани дълго време в подсъзнанието. И когато накрая вече се унасяше в сън, разбра, че е напълно изтощена. Сякаш беше претърпяла изключително тежка операция, през време на която бяха извели от тялото й тонове отрова.

Сутринта след закуска той й протегна сто долара.

Тя се поколеба:

— Аз те излъгах. Вчера нямах рожден ден.

— Знам — ухили се той. — Но ще го запазим в тайна от съдията. — Тонът му се промени. — Можеш да вземеш парите, да се пръждосаш и никой няма да те безпокои до следващия път, когато те арестуват. — Той направи пауза. — Трябва ми секретарка. Мисля, че ставаш за тази работа.

Тя не можеше да повярва на ушите си.

— Убиваш ме. Та аз не мога нито да стенографирам, нито да печатам на машина.

— Ще можеш, след като завършиш училище.

Керъл го изгледа втренчено и изведнъж изрече ентусиазирано:

— Дори и не ми беше идвало на ум. Та това е страхотно!

Нямаше търпение да изхвърчи от апартамента със стотарката в джоба и да я размаха под носа на момчетата и момичетата пред дрогерията на Фишман в Харлем, където се събираше тайфата им. С тия пари можеше да се зареди c дрога за цяла седмица.

Когато се върна пред магазина на Фишман времето сякаш изобщо не беше помръдвало. Лицата им си бяха все така нерадостни и дъвчеха все едно и също. Беше си у дома. Но апартаментът на доктора не й излизаше от ума. Но не обзавеждането я беше впечатлило. Просто беше толкова чисто и… приветливо. Сякаш беше малко островче в друг свят. И той й беше предложил билет до него. Какво можеше да загуби, ако приемеше? Можеше да пробва от майтап, да го убеди, че е на погрешен път. Не можеше да стане друга.

За нейна голяма изненада обаче, тя се записа във вечерно училище. Напусна мебелираната си стая c ръждясала, напукана мивка, спукано тоалетно гърне и скъсано перде на прозореца, както и раздрънканата желязна кушетка, където вземаше акъла на клиентите си. Там тя беше красива и богата наследница в Париж, Лондон или Рим, а мъжът, който набиваше чемберите отгоре й, беше красив принц, съхнещ за ръката й. И всеки път, щом дареше поредния оргазъм на поредния мъж, той се изтъркулваше от нея и мечтата й умираше. До следващия мъж.