Голо лице - Страница 29

Той заобиколи колата отпред, поигра си c ключалката на предния капак и го повдигна. Джад се приближи и застана до него. Към горната част на дистрибутора бяха привързани три пръчки динамит. Две тънки жици водеха от тях към стартера.

— Скрит взрив — изрече Муди.

Джад го изгледа зашеметен.

— Но как успяхте да…

Муди се ухили.

— Казах ви, че не ме свърташе в леглото. Дойдох тук някъде към полунощ. Платих на пазача да иде някъде да се повесели, а пък аз останах да дебна в сенките. Нощният пазач ще ви струва още двайсет долара — добави той. — Не исках да остават c впечатлението за вас, че сте скъперник.

Джад усети огромна вълна от благодарност към този дребен дебеланко.

— Видяхте ли кой я постави?

— Не. Направили са го още преди да дойда. В шест сутринта стана ясно, че никой няма да дойде и реших да хвърля едно око. — Той посочи към висящите жици. — Вашите приятели наистина си ги бива. Бяха монтирали втори комплект, така че ако повдигнехте капака на колата, тази жица щеше да взриви динамита. Същото щеше да се случи ако завъртяхте стартера. Зарядите са достатъчни да отнесат половината гараж.

Джад усети как стомахът му се устремява към гърлото. Муди го изгледа съчувствено.

— Горе главата — каза той. — Вижте колко напреднахме. Вече знаем със сигурност най-малко две неща. Първото, че не сте куку. И второто — усмивката напусна лицето му — че някой дяволски иска да ви свети маслото, докторе.

Глава десета

Седяха във всекидневната на апартамента на Джад и разговаряха; Муди беше разлял огромното си туловище върху големия диван. Преди да се качат горе, той внимателно беше преместил частите от вече обезвредените бомби в багажника на колата си.

— Не трябваше ли да ги оставитее там, за да може полицията да ги изследва? — запита го Джад.

— Винаги съм твърдял, че най-объркващото нещо на света е излишъкът от информация.

— Но това щеше да убеди лейтенант Макгрийви в моята правота.

— Мислиш ли?

Джад разбра накъде клонеше Муди. Според Макгрийви Джад можеше да е поставил собственоръчно бомбите в колата си. И въпреки това му изглеждаше странно, че един детектив ще укрива веществени доказателства от полицията. Имаше чувството, че Муди прилича на огромен айсберге. По-голямата част от същината му се криеше под повърхността, под фасадата на един миловиден и безвреден човечец. Но сега, като слушаше речта му, се изпълваше c възторг. Не беше луд и светът не гъмжеше от невероятни съвпадения. На свобода се движеше опасен убиец. Реален убиец, от плът и кръв. И поради някаква причина беше вдигнал Джад на мушката си. Господи, помисли си Джад, колко е лесно да бъде съсипан човек. Само преди няколко минути беше готов да повярва, че се е превърнал в параноик. Дългът му към Муди беше несметен.

— …Вие сте лекарят — тъкмо говореше Муди. — А аз съм само една стара подметка. Винаги съм казвал, че ако ви се яде мед, трябва да отворите кошера.

Джад започваше да разбира жаргона на Муди.

— Искате мнението ми що за хора са тези, които търсим.

— Точно така — просия Муди. — Дали си имаме работа c някой убиец-маниак духнал от лудницата…

От психиатричната клиника, поправи го автоматично Джад наум.

— …или е нещо много по-сериозно?

— Нещо много по-сериозно — изрече мигновено Джад.

— Какво те кара да мислиш така, докторе?

— Първо, в кабинета ми предната нощ се вмъкнаха двама души. Бих могъл да преглътна хипотезата за единичен лунатик, но двама лунатици работещи съвместно вече е прекалено.

Муди кимна одобрително.

— Точно така. Продължавайте.

— Второ, един разстроен разум може да има идеи-фикс, но дори и така, той все пак следва законите на някаква вътрешна логика. Не знам защо са убили Джон Хансън и Керъл Робъртс, но ако не греша, аз ще бъда третата и последна жертва.

— Кое ви кара да мислите, че ще бъдете последната? — запита любопитно Муди.

— Защото — отвърна Джад, — ако са имали планирани други убийства, тогава след като не успяха c мен първия път, те щяха да продължат със следващия по списъка им. Но вместо това се заинатиха и се заловиха здраво c мен.

— Знаете ли — изрече одобрително Муди, — вие сте по природа детектив.

Джад се намръщи.

— Има няколко неща, които силно ме озадачават.

— Като?

— Първо, мотивът — каза Джад. — Не познавам никого, който…

— По-късно ще се върнем на това. Какво още?

— Ако някой наистина искаше толкова горещо да ме убие, тогава, когато ме блъсна онази кола, шофьорът трябваше само да върне малко назад колата и да ме прегази. Аз бях паднал в безсъзнание.

— Аха! Тук вече изниква и мистър Бенсън.

Джад го изгледа c празен поглед.

— Мистър Бенсън е свидетелят на вашата злополука — обясни Муди великодушно. — Взех името му от полицейския доклад и отидох да го видя след като вие си тръгнахте от офиса ми. Още три долара и петдест цента за такси. Окей?

Джад кимна безмълвен.

— Мистър Бенсън между другото е кожухар. Кожусите му са един път. Ако някой път искате да купите нещо на гаджето си, аз съм насреща. Ще ви го издействам c намаление. И, така, вторник, нощта на злополуката, той излизал от една сграда, където работела снаха му. Оставил някакви хапчета, защото брат му Матю, който между другото продава библии, имал тежък грип и тя щяла да му ги занесе у дома.

Джад потискаше нетърпението си. Дори и Норман З. Муди да се готвеше да му издекламира цялата Декларация за правата на човека, той пак щеше да го слуша.

— И така, мистър Бенсън оставил хапчетата и тъкмо излизал от сградата когато видял черната лимузина да се устремява към вас. Разбира се, в онзи момент той не е знаел, че това сте вие.