Голо лице - Страница 31

— Кое?

— Вие сам го посочихте, когато казахте, че мъжете били двама. Напълно вероятно е някой да изгаря от желание да ви пръсне черепа, но защо двама?

— Не знам.

Муди го изучава известно време със замислен вид.

— Боже мой! — изрече накрая той.

— Какво има?

— Ама и брейнсторминг си направих! Ако съм прав, тогава хората по петите ви може да са повече от двама.

Джад го изгледа c невярващ поглед.

— Да не искате да кажете, че ме преследват цяла банда маниаци? Това е абсолютна глупост.

Лицето на Муди заблестя от възбуда.

— Докторе, току-що ми хрумна кой може да е реферът в тая игра. — Той изгледа Джад c блеснали очи. — Все още не знам как или защо, но е възможно да съм разбрал кой.

— Кой?

Муди поклати глава.

— Ще ме шибнеш на минутата в психото, ако само си отворя устата. Винаги съм казвал: ако възнамеряваш да се раздрънкаш, напълни си добре устата преди това. Нека да направя няколко пробни изстрела. И ако се окаже, че съм попаднал в десятката, ще ти се обадя.

— Надявам се, че ще го направите — изрече горещо Джад.

Муди остана взрян в него известно време.

— Не, докторе. Ако дори и малко цениш живота си, моли се да съм сгрешил.

И той напусна апартамента.

Джад взе такси до кабинета си.

Беше петък следобед и в оставащите само три дни до Коледа улиците гъмжаха от закъснели купувачи които се свиваха срещу суровия вятър, втурнал се откъм Хъдсън. Витрините на магазините бяха празнично украсени и сияйни, изпълнени c коледни дръвчета и дялани фигурки на „Рождество Христово“. Мир на Земята. Коледа. И Елизабет c тяхното неродено дете. Много скоро един ден — ако останеше жив — щеше да намери и той своя покой, да се освободи от бремето на миналото. Знаеше, че c Ан би могъл… Той се насили да спре дотук. Какъв смисъл имаше да си фантазира, че една омъжена жена може да напусне съпруга си, когото обича, и да тръгне c него?

Таксито спря пред сградата c кабинета му и той излезе от колата като нервно се озърна наоколо. Но за какво би ли могъл да се взира? Нямаше и представа какво оръжие биха използували този път, нито пък кой щеше да го държи.

След като влезе в кабинета си, заключи външната врата, отиде до панела, зад който криеше лентите и го отвори. Записите бяха подредени в хронологичен ред c изписани върху кутиите имена. Избра тези от последните седмици и ги отнесе до магнитофона. След като беше отложил всичките си ангажименти за деня, нямаше кой да го безпокои. Можеше да се концентрира в опитите си да се добере до някой ключ, който да насочва към приятелите или семействата на негови пациенти. Той чувствуваше, че предложението на Муди беше като че изсмукано от пръстите, но го уважаваше прекалено много, за да го пренебрегне.

Докато поставяше на магнитофона първата лента си спомни при какви обстоятелства го беше използувал последния път. Нима беше едва миналата нощ? Паметта му се изпълни c острото усещане за кошмар. Някой беше планирал да го убие в стаята, където бяха умъртвили Керъл.

Внезапно се сети, че досега не му беше идвало наум за пациентите в безплатната клиника, където ходеше на работа един предиобед седмично. Вероятно се беше получило така, защото убийствата бяха станали или в кабинета му, или близо до него. И все пак… Отиде до шкафовете c надпис „Клиника“, прегледа някои от лентите и накрая на спря на шест от тях. Постави първата на магнитофона.

Роуз Греъм.

— …злополука, докторе. Нанси много плаче. Открай време си е ревлива, така че, когато я бия, правя го за нейно добро.

— Опитвали ли сте се някога да разберете защо плаче толкова много Нанси? — запита гласът на Джад.

— Щото е разглезена! Татенцето й много я разлигави и после се чупи, като ни заряза. Нанси винаги си мислеше, че е таткова дъщеричка, но как може Хари да я е обичал толкова много, след като ни заряза?

— Вие c Хари нямахте брак, така ли?

— Е… Банален случай, предполагам бихте го нарекли. Щяхме да се женим.

— Колко време живяхте заедно?

— Четири години.

— Колко време беше изминало, откакто Хари ви напусна, когато счупихте ръчичката на дъщеря си?

— Май някъде около седмица. Ама аз не исках да я чупя. Само дето не искаше да спре да хленчи, и накрая взех една релса за пердета и я заудрях c нея.

— Мислите ли, че Хари обичаше Нанси повече от вас?

— Не. Хари беше луд по мен.

— Тогава, защо мислите, ви изостави?

— Защото е мъж. А вий знаете ли какво сте мъжете? Животни! Всички сте животни! Трябва да ви изколят като свини!

Подсмърчане.

Джад изключи магнитофона и се замисли за Роуз Греъм. Тя беше психомизантроп, и два пъти беше пребивала до смърт шестгодишното си дете. Но спецификата на убийствата изключваше от себе си психозата на Роуз Греъм.

Той постави следващата лента на пациент от клиниката.

Александър Фолън.

— Полицията твърди, че сте атакували мистър Чампиън c нож, мистър Фолън.

— Аз само направих това, което ми беше наредено.

— Някой ви нареди да убиете мистър Чампиън?

— Той ми нареди.

— Той?

— Господ.

— Защо ви нареди Господ да го убиете?

— Защото Чампиън е обладан от злото. Той е актьор. Видях го в театъра. Целуна онази жена. Актрисата. Пред цялата публика. Целуна я и…

Тишина.

— Продължете.

— Докосна я…по гърдите.

— Това разгневи ли ви?

— Разбира се! Страшно ме разгневи. Не разбирате ли какво означава това? Той се отнесе като животно към нея. На излизане от театъра се почувствувах така, сякаш излизам от Содом и Гомор. Те трябваше да бъдат наказани.

— И вие решихте да го накажете.

— Не аз. Господ реши. Аз само изпълних заръката му.