Голо лице - Страница 42

К оглавлению

— Кой сте вие? — изръмжа Анджели.

Джад се приближи до тях.

— Всичко е наред — каза той. — Това е мой приятел.

— Хей, какво става тук, по дяволите?

— Съжалявам — извини се Анджели и прибра револвера.

— Запознайте се — доктор Питър Хадли — Детектив Анджели.

— Каква е тая лудница при теб? — запита Питър.

— Случи се неприятност — обясни Анджели. — Кабинетът на доктор Стивънс беше малко… атакуван, и ние помислихме, че онези, които са го извършили, пак се връщат.

Джад подхвана подадения му спасителен пояс.

— Да. Но не успяха да намерят това, което са търсили.

— Има ли нещо общо това c убийството на Керъл, Джад? — запита Питър.

Анджели заговори преди Джад да успее да измисли нещо.

— Все още не сме сигурни, доктор Хадли. Засега службата ни е помолила доктор Джад да се въздържа от обсъждане на случая.

— Разбирам — изрече Питър. Той се обърна към Джад. — Не си забравил за обяда, нали?

Джад изведнъж се сети, че съвсем му беше изхвръкнало от ума.

— Разбира се — каза бързо той. После се обърна към Анджели. — Мисля, че се разбрахме за всичко.

— И за последно — каза Анджели. — Сигурни ли сте, че нямате нужда…? — И той потупа револвера си.

Джад поклати глава.

— Благодаря ви, но няма нужда.

— Окей. Пазете се — каза Анджели.

— Ще се пазя — обеща Джад.

По време на обяда Джад беше извънредно замислен, но Питър не го притесняваше c въпроси. Говориха за общи приятели и пациенти, които и двамата бяха лекували. Питър разказа на Джад, че е разговарял c работодателя на Харисън Бърк и много бързо успял да го убеди да прати Бърк на преглед при психиатър. Щели да го изпратят в частна клиника.

Когато вече си пиеха кафето Питър каза:

— Не знам какви проблеми имаш, Джад, но ако мога да ти помогна c нещо…

Джад поклати глава.

— Благодаря ти, Питър, но това е нещо, c което трябва да се справя сам. Веднъж да свърши и ще ти разкажа всичко.

— Надявам се да е скоро — изрече Питър. Той се поколеба, преди да заговори пак. — Джад… сигурен ли си, че не се намираш в никаква опасност?

— Разбира се, че съм сигурен — отвърна Джад.

Ако не се броеше маниакалният убиец извършил три убийства и решен на всяка цена да прибави и Джад към списъка на жертвите си.

Глава петнадесета

След обяда Джад се върна в офиса си. Повтори същите процедури, както и сутринта, за да избегне и минималното излагане на опасност.

Каквато и да беше тя.

Отново се зарови в лентите, като се вслушваше във всичко, което би могло да подскаже нещо. Сякаш се беше гмурнал в някакъв словесен въртоп. Гмежът от звуци кипеше от омраза… ненавист… перверзия… страх… самосъжаление… мегаломания… самота… пустота… болка…

След три часа прослушване той успя да открие само още едно ново име, което да добави към списъка си: Брус Бойд, човекът c когото Джон Хансън беше делил последно леглото. Джад отново постави лентата на Хансън върху магнитофона.

— … сигурно се влюбих в него още първия път, когато го видях. Беше най-красивият мъж, когото някога съм срещал.

— Пасивният или активният партньор беше той, Джон?

— Активният. Точно това ме привлече в него. Той е много силен. И когато по-късно станахме любовници, редовно имахме скандали на тая тема.

— Защо?

— Защото той не съзнаваше колко е силен. Обичаше да се прокрадва зад гърба ми и да ме удря колкото сила му държи. Сигурно си мислеше, че е любовна ласка, но след като един ден за малко не ми счупи гръбнака, едва не го убих. Когато стиска ръцете на хората направо им троши пръстите. Винаги се правеше, че съжалява много, но в действителност Брус обича да причинява болка на хората. Не е необходимо някой да го предизвиква. Много е силен…

Джад спря магнитофона и застина замислен. Хомосексуалният аспект не се вместваше в концепцията за убиеца, но от друга страна пък Бойд беше замесен c Хансън и беше садист и егоист.

Погледна двете имена върху списъка си: Тери Уошбърн, убила мъж в Холивуд и никога не споменала факта пред него; и Брус Бойд, последният любовник на Джон Хансън. Ако убиецът беше един от двамата, то кой?

Тери Уошбърн живееше в апартамент на Сътън Плейс. Цялото й жилище беше украсено в крещящо розово: стените, мебелите, драпериите. Навсякъде беше пълно със скъпи мебели, а стените бяха окичени c картини на френски импресионисти. Джад разпозна два Мане, два Дега, един Моне и един Реноар преди Тери да влезе в стаята. Беше й се обадил по телефона, че иска да я посети. И тя се беше подготвила за посещението му. Беше облякла прозрачен розов пеньоар на голо.

— Ама ти наистина дойде — възкликна тя ликуващо.

— Исках да поговоря c теб.

— Разбира се. Нещо за пийване?

— Не, благодаря.

— Аз пък ще си пийна; тоя случай си заслужава да му ударя едно — каза Тери.

Тя отиде до облицования в корал бар в ъгъла на просторната всекидневна.

Джад я следеше замислено.

Тя се върна c питието в ръка и се разположи до него върху розовия диван.

— Значи накрая и ти се вслуша в долната си глава, сладур — пропя тя. — Знаех си аз, че умираш да опънеш жартела на малката Тери. Ох, луда съм по теб, Джад! Само казвай как ме и навирвам краката. В сравнение c твоя бодил всички останали в живота ми са направо гола вода.

Тя остави чашата си на пода и го сграбчи за слабините.

Джад издърпа ръцете й в своите и ги задържа.

— Тери — каза й той, — имам нужда от твоята помощ.

Съзнанието й обаче не искаше да напусне коловоза, в който беше поела.

— Ох, аз ли не го знам, скъпи — простена тя. — Искам да ми обърнеш смокинята c хастара навън и да ми пръснеш задника. Искам да ми отпориш гьона, искам…