Голо лице - Страница 5

К оглавлению

— Бихме искали да идентифицирате една вещ — произнесе Макгрийви c непроницаем тон.

Анджели отвори пакета и измъкна отвътре жълт дъждобран.

— Да сте го виждали преди?

— Май че е моят — каза Джад c изненада.

— Вашият е. Поне вашето име е извезано вътре.

— Къде го намерихте?

— Къде мислите, че сме го намерили?

Двамата мъже пред него вече не бяха същите. Лицата и на двамата бяха станали непроницаеми.

Джад се вгледа изучаващо в Макгрийви за момент, после взе една лула от масата пред него и започна да я пълни c тютюн.

— Мисля, че ще е по-добре, ако ми обясните за какво става дума — изрече той спокойно.

— Става въпрос за този дъждобран, доктор Стивънс — проговори Макгрийви. — Ако се окаже, че е ваш, бихме искали да узнаем къде и как сте го загубили.

— Няма никаква тайна. Тая сутрин, когато идвах на работа, валеше. Шлиферът ми е на химическо чистене и сложих този дъждобран. Ходя c него за риба. Един от пациентите ми беше дошъл леко облечен и аз му го дадох. — Той внезапно спря разтревожен. — Какво му се е случило?

— На кого? — запита Макгрийви.

— На моя пациент — Джон Хансън.

— Шах — произнесе меко Анджели. — Улучихте десятката. Вашият пациент мистър Хансън не можа да ви върне дъждобрана, защото е мъртъв.

Внезапен шок разтърси Джад.

— Мъртъв?

— Някой е забил нож в гърба му — каза Макгрийви.

Джад го изгледа недоверчиво. Макгрийви взе дъждобрана от Анджели и го обърна към Джад, като го разтвори, за да види широката разпрана дупка. Хастарът на дъждобрана беше покрит c тъмни и засъхнали петна. Джад усети как му се повдига.

— На кого му е притрябвало да го убива?

— Надявахме се вие да ни го обясните, доктор Стивънс — каза Анджели. — Кой би могъл да знае по-добре това от неговия психоаналитик?

Джад разтърси безпомощно глава.

— Кога се е случило това?

Макгрийви отговори на въпроса му.

— Тази сутрин в единайсет. На Лексингтън Авеню, през една пресечка от блока c вашия кабинет. Поне пет дузини граждани трябва да са го видели как пада, но са били дяволски заети c подготовката за прекарването на празника послучай раждането на Христос, така че са го оставили да му изтече кръвта в снега.

Джад стисна ръба на масата така, че пръстите му побеляха.

— По кое време беше тук Хансън тази сутрин? — запита Анджели.

— В десет часа.

— Колко време продължават сеансите ви, доктор Стивънс?

— Петдесет минути.

— Веднага ли си тръгна след това?

— Да. Чакаше ме друг пациент.

— Хансън през приемната ли излезе?

— Не. Пациентите ми влизат през приемната, но напускат през тази врата. — Той посочи към вратата в ъгъла водеща към външния коридор. — За да не се засичат едни c други.

Макгрийви кимна.

— Значи Хансън е бил убит само няколко минути след като си е тръгнал оттук. Защо е идвал при вас?

Джад се поколеба.

— Съжалявам, не мога да обсъждам c вас взаимоотношенията между лекар и пациент.

— Някой го е убил — каза Макгрийви, — а вие можете да ни помогнете да хванем убиеца.

Лулата на Джад беше угаснала и той отново положи усилия да я разпали.

— От колко време ви е пациент? — Този път беше Анджели. Полицейски тандем.

— От три години — каза Джад.

— Какъв беше неговият проблем?

Джад се поколеба. Спомни си сияйния и ликуващ вид на Джон Хансън сутринта, щастлив, че вече е излекуван.

— Той беше хомосексуалист.

— Значи е бил някоя от неговите дружки — изрече кисело Макгрийви.

— Той беше хомосексуалист — каза Джад. — Хансън се излекуван. Тази сутрин му казах, че той вече не се нуждае от мен. Щеше да се върне при семейството си. Той има… имаше… съпруга и две деца.

— Педал със семейство? — запита недоверчиво Макгрийви.

— Често се случва.

— Може би някой от хомодружинката му не е искал да го изпуска като бройка. От дума на дума и са се скарали. Юнакът е загубил контрол, измъкнал нож и го наръгал в гърба.

Джад се замисли.

— Възможно е — изрече той бавно, — но не ми се вярва.

— Защо, доктор Стивънс? — запита Анджели.

— Защото Хансън не е имал никакви хомосексуални контакти повече от година. Струва ми се, че е по-вероятно някой да се опитал да го обере. А Хансън не беше от хората, които ще се оставят ей-така.

— Смел женен педал — обобщи тежко Макгрийви.

Извади пура и я запали.

— Има само едно нещо, което не пасва на предположението ви за обира. Портфейлът не е бил докоснат. Имаше над сто долара.

Той следеше реакцията на Джад.

— Ако сме сигурни, че гоним някой луд, ще ни бъде по-леко — намеси се Анджели.

— Не е задължително — възрази Джад. Той се приближи до прозореца. — Погледнете тая тълпа долу. Един на всеки двадесет човека или е бил, или ще бъде пациент на психиатрична клиника.

— Но ако един човек е луд…

— Не е задължително да му личи външно — обясни Джад. — На всеки очевиден случай има най-малко десет такива нерегистрирани.

Макгрийви изучаваше Джад c нескрит интерес.

— Изглежда познавате доста добре човешката натура, докторе, нали така?

— Не съществува такова нещо като „човешка натура“ — каза Джад. — Както не съществува и животинска такава. Опитайте се да получите нещо средно между заек и тигър. Или катеричка и слон.

— От колко време сте практикуващ психоаналитик, докторе? — полюбопитства го Макгрийви.

— От дванайсет години. Защо?

Макгрийви повдигна рамене.

— Изглеждате добре. Обзалагам се, че доста от вашите пациенти се влюбват във вас, а?

Очите на Джад станаха ледени.

— Не разбирам накъде клоните.

— О, я стига, докторе. Разбира се, че ви е ясно. И двамата сме хора c богат жизнен опит. Представете си само, че някой педал влиза при вас и… що да види? Млад, красив лекар, пред когото може да си изплаче мъката. — Тонът му стана съвсем доверителен. — Няма ли да си признаете, че за тия три години върху кушетката Хансън поне веднъж не си го е надървил за вас?