Голо лице - Страница 6

Джад го изгледа без всякакво изражение.

— Това ли е вашата представа за човек c богат жизнен опит, лейтенант?

Макгрийви беше непоклатим.

— Могло е да се случи. И ще ви кажа още нещо, което също е могло да се случи. Вие споменахте, че сте съобщили на Хансън, че не е необходимо повече да ви вижда. Възможно е това не му е харесало, защото за тия три години е станал зависим от вас, и да сте се посдърпали.

Лицето на Джад потъмня от гняв.

Анджели разреди напрежението c въпроса си.

— Можете ли да се сетите за човек, който би могъл да го ненавижда, докторе? Или някого, когото той би могъл да ненавижда?

— Ако имаше такава личност, — изрече Джад — аз щях да ви я кажа. Считам, че познавах всичко, свързано c Джон Хансън. Той беше щастлив. Никого не ненавиждаше и не познавам или знам за такъв, който да го е ненавиждал.

— Браво на него. Вие действително сте голяма работа, докторе — каза Макгрийви. — Ще вземем картона му c нас.

— Не.

— Тогава ще го вземем със съдебно разпореждане.

— И да го вземете, вътре няма нищо, което да ви е от полза.

— Тогава какво лошо има в това, ако ни го дадете? — запита Анджели.

— Може да причини мъка на съпругата му и децата. На съвсем погрешен път сте. Ще откриете, че Хансън е убит от непознат.

— Не го вярвам — изсумтя Макгрийви.

Анджели опакова отново дъждобрана и върза пакета c канап.

— Ще ви го върнем, когато приключим c всички експертизи по него.

— Можете да го задържите — процеди Джад.

Макгрийви отвори вратата към коридора.

— Ще поддържаме връзка, докторе — каза той и излезе.

Анджели кимна на Джад и последва шефа си.

Джад още стоеше изправен до вратата c объркани мисли, когато Керъл влезе в кабинета му.

— Всичко наред ли е? — запита тя колебливо.

— Някой е убил Джон Хансън.

— Убил го?

— Бил е наръган c нож — каза Джад.

— О, Господи! Но защо?

— Полицията не знае.

— Какъв ужас! — Тя видя очите му и мъката в тях. — Мога ли да ви помогна c нещо, докторе?

— Би ли затворила кабинета, Керъл? Ще отида да видя мисис Хансън. Бих искал аз да я подготвя за тая вест.

— Не се тревожете. Ще се погрижа за всичко — успокои го Керъл.

— Много ти благодаря.

И Джад излезе.

Половин час по-късно, когато момичето тъкмо привършваше c подреждането на картоните и заключваше бюрото си, вратата откъм коридора се отвори. Беше след шест и зданието вече беше затворено. Керъл изгледа мъжа, който се приближаваше c усмивка.

Глава трета

Мери Хансън беше същинска кукличка: дребничка, красива, от изключително добра направа. Отвън беше мека и безпомощна южнячка, а отвътре желязна кучка. Джад се запозна c нея седмица след като започна да лекува съпруга й. Тя бясно се беше съпротивлявала на това и Джад я беше помолил за кратък разговор.

— Защо сте против лечението му c психоанализа?

— Не искам приятелите ми да се подиграват, че съм се омъжила за откачалка — обясни тя на Джад. — Убедете го да ми даде развод; после е свободен да прави каквото си ще.

Джад й беше обяснил, че на този етап един развод би съсипал окончателно съпруга й.

— Едва ли е останало нещо за досъсипване — беше изкрещяла тя. — Само да го знаех, че е врътнат… Мислите ли, че щях да се омъжа за един педал, ако го познавах? Та той е жена!

— Във всеки мъж има и по малко женски елемент — обясни й тогава Джад. — Точно както и всяка жена си има по нещо мъжко. Вашият съпруг е изправен пред няколко много трудни психологически проблема за разрешаване. И той полага всички усилия, мисис Хансън. Мисля, че вие сте длъжна да му помогнете заради него и децата ви.

Беше я уговарял в продължение на повече от три часа и накрая тя неохотно се съгласи да отложи временно развода. През следващите месеци дори прояви интерес към процеса на лечение и после се включи активно в битката за оздравяването му. Джад имаше за правило никога да не се захваща със семейни двойки, но Мери го беше помолила да я вземе за пациентка и той откри, че това е от полза. От момента, в който беше проумяла себе си и в какво се е провалила като съпруга, прогресът в лечението на Джон стана видим.

А сега Джад трябваше да й обясни, че съпругът й беше загинал по най-нелеп начин. Тя го изгледа неспособна да възприеме казаното; о, вероятно това беше част от неговата дяволска лечебна методика! Внезапно смисълът на думите му си проби път до съзнанието й.

— Той няма да се върне при мен! — извика тя. — Никога няма да се върне!

Хвана роклята си и я започна да я дере като някакво ранено животно. В стаята влязоха и двете шестгодишни близначета. От този момент настъпи същински пандемониум. Джад успя да умири децата и ги отведе при съседите. Даде на мисис Хансън успокоително и повика семейния лекар. Тръгна си чак когато се убеди, че не може да направи нищо повече. Качи се в колата и подкара безцелно, дълбоко потънал в мисли. Хансън се беше добрал до спасителния бряг, прекосявайки целия ад и точно в момента на най-щастливия си миг… Беше възможно най-идиотската смърт, която можеше да си представи човек. Възможно ли беше да го е атакувал някой хомосексуалист? Някой бивш любовник, изпаднал в депресия, че приятелят му го напуска безвъзвратно? Беше възможно, но Джад не го вярваше. Лейтенант Макгрийви му беше казал, че Хансън е бил убит само през една пресечка от кабинета му. Ако убиецът е бил някой хомосексуалист преливащ, от ненавист, той е щял да си уговори срещата им да се състои в някое закътано местенце, или пък е щял да се опита да го убеди да се върне при него. А може би е щял да излее горчилката си право в лицето му преди да го убие. А не да забие нож в гърба му сред оживената тълпа и после да духне.