Голо лице - Страница 7

Зърна телефонна будка на ъгъла, към който приближаваше, и изведнъж си спомни, че беше обещал на доктор Питър Хадли да вечеря c него и съпругата му Нора. Те бяха най-близките му приятели, но в този момент той нямаше настроение да се вижда c когото и да било. Спря колата до тротоара, влезе в телефонната кабина и набра номера на Хадли. Обади се Нора.

— Закъсняваш. Къде си?

— Нора — изрече Джад, — страхувам се, че тази вечер няма да се видим.

— Няма да стане — зави тя, — намерила съм ти една жестока блондинка, която съхне и вехне по теб на дивана до мен.

— Ще се съберем някоя друга вечер — каза Джад. — Просто не съм в състояние в момента. Моля те да ме извиниш пред нея.

— Докторя! — изсумтя Нора. — Почакай малко, сега ще ти дам аверчето.

Питър се обади.

— Нещо се е случило ли, Джад?

Джад се поколеба.

— Днес имах тежък ден, Пит. Ще ти разкажа утре, като се видим.

— Ти наистина изпускаш една фантастична скандинавска богиня! Ама наистнина фантастична!

— Следващият път ще се запознаем — обеща Джад. Дочу забързан шепот и после Нора пое отново слушалката.

— Ще ни гостува за Коледа, Джад. Ще дойдеш ли?

Той се поколеба.

— Ще поговорим и за това, но не сега, Нора. Съжалявам много за тази вечер.

Той окачи слушалката. Доста отдавна се чудеше как да откаже Нора от сватовническите й мераци.

Джад се беше оженил през последната си година в колежа. Елизабет специализираше социални науки. Беше топла, мека и свежа; и двамата бяха много млади, лудо влюбени един в друг и изпълнени c бурни планове да направят света по-добър за всичките си деца, които се канеха да имат. И на първата Коледа от брака им Елизабет и тяхното неродено дете бяха загинали в автомобилна катастрофа при сблъскване. Джад се беше хвърлил през глава в работата си и за кратко време се превърна в един от най-добрите психоаналитици в страната. Но от тогава не можеше дори и да си помисли, че някога ще празнува Коледа c когото и да било. Можеше и да греши, но на този ден принадлежеше изцяло на Елизабет и тяхното дете.

На излизане от телефонната кабина блъсна вратата. Изведнъж осъзна, че до кабината е застанало момиче, което чакаше за телефона. Беше младо и красиво, облечено в плътно прилепнал пуловер и минипола c дъждобран в ярък цвят.

— Простете — извини се той.

Тя го дари c топла усмивка.

— Няма защо.

Лицето й беше изпълнено c копнеж. Беше срещал и преди такова изражение. Чуждата самота, полагаща усилия да разбие стената, която беше издигнал около себе си.

Очевидно подсъзнанието му криеше кое беше това у него, c което привличаше жените. Никога не се беше опитвал да го анализира. В неговия случай то беше по-скоро недостатък, отколкото предимство, защото влюбващите се непрестанно в него пациентки едва ли помагаха на работата му. А понякога това усложняваше и живота му.

Зави по Ийст Ривър Драйв и се насочи към Мерит Паркуей. След час и половина беше на шосето за Кънектикът. Снегът в Ню Йорк се беше превърнал в мръсна киша, но същата буря беше преобразила пейзажа на Кънектикът в картинка от пощенска картичка.

Прекоси Уестпорт и Данбъри, като съзнателно се концентрираше в лентата на пътя и зимния пейзаж, който го заобикаляше. Всеки път, когато съзнанието му отскачаше към Джон Хансън, той насила го връщаше в друго русло. Караше в мрака през околността на Кънектикът и няколко часа по-късно c разтоварени вече емоции обърна колата и подкара към дома си.

Този път червенобузестият портиер Майк, който обикновено го посрещаше c широката си усмивка, изглеждаше замислен и отчужден. Семейни проблеми, обясни си го Джад. Често се спираше и разговаряше c него за малкия му син и омъжените му щерки, но специално тази вечер Джад нямаше никаква охота за подобни разговори. Помоли Майк да закарат колата му в гаража.

— Веднага, доктор Стивънс.

Майк беше готов да добави още нещо, но очевидно размисли и се отказа.

Джад влезе в сградата. Домоуправителят Бен Кац тъкмо прекосяваше фоайето. Той видя Джад, махна нервно c ръка и забързано изчезна в апартамента си.

Какво им става на всички тази вечер? помисли си Джад. Или за всичко са виновни нервите ми? Той прекрачи в асансьора.

Пиколото Еди му кимна.

— Добър вечер, доктор Стивънс.

— Добър вечер, Еди.

Еди преглътна c усилие и извърна виновно глава.

— Какво се е случило? — запита Джад.

Еди бързо поклати глава и пак отклони погледа си.

Господи, помисли Джад. Още един пациент за кушетката ми. Сградата изведнъж се беше напълнила c тях.

Еди отвори вратата и той излезе от асансьора. Запъти се към апартамента си. Не чу да се затваря вратата на асансьора и се обърна да види какво става. Еди го гледаше втренчено. Джад понечи да го заговори, но той панически затвори вратата. Джад отключи вратата на апартамента си и влезе вътре.

Лампите светеха всички до една. Лейтенант Макгрийви тъкмо издърпваше едно чекмедже във всекидневната, а Анджели излизаше от спалнята. Джад усети как страните му пламнаха от ярост.

— Какво правите в дома ми?

— Чакаме ви, доктор Стивънс — отвърна Макгрийви.

Джад се приближи и със замах прибра чекмеджето, като на косъм пропусна пръстите на лейтенанта.

— Как влязохте?

— Имаме разрешение за обиск — обясни Анджели.

Джад го изгледа, без да вярва на ушите си.

— Разрешение за обиск?!

— Струва ми се, че тук ние задаваме въпросите, докторе — прекъсна го Макгрийви.

— Не сте длъжен да отговаряте, — вмъкна се Анджели — без присъствието на адвокат. Освен това трябва да знаете, че всяко нещо, казано от вас, може да се използува срещу вас.