Голо лице - Страница 51

К оглавлению

— Знаете ли къде се намира в момента? — запита по-младият от двамата федерални агенти.

— Не. Бяхме му закачили опашка, но го загубили. Може да е навсякъде.

— Преследва доктор Стивънс — каза вторият човек от ФБР.

Капитан Бертели се обърна към федералните агенти.

— Какви са шансовете на доктор Стивънс да остане жив?

Мъжът поклати глава.

— Ако се доберат до него преди нас — никакви.

Капитан Бертели кимна.

— Трябва да го открием първи. — Гласът му изведнъж стана груб. — Искам обратно и Анджели. Не ме интересува как ще го хванете. — Той се обърна към детектива. — Само го залови, Макгрийви.

Радиото в колата запищя в картечни откоси:

— Парола десет… парола десет… до всички коли… дръжте кола номер пет…

Анджели угаси радиото.

— Някой знае ли, че сте c мен? — запита той.

— Никой — увери го Джад.

— И не сте обсъждали c никого Коза Ностра?

— Само c вас.

Анджели кимна доволен.

Бяха прекосили моста Джордж Уошингтън и напредваха към Ню Джърси. Но всичко вече се беше променило. Преди беше изпълнен c мрачни предчувствия. А сега, когато Анджели беше до него, той вече нямаше чувството, че е преследван. Сега ловецът беше той. И тази мисъл го изпълваше c огромно задоволство.

Джад беше оставил колата си в Манхатън по настояване на Анджели и двамата се бяха качили на полицейската му кола без опознавателни знаци. Анджели се беше насочил на север към междущатското шосе и излязоха при Оринджбърг. Наближаваха Олд Тапан.

— Наистина се справихте много добре c целия проблем, докторе — каза Анджели.

Джад поклати глава.

— Бях длъжен да се сетя още щом разбрах, че са замесени повече от един човек. Това трябва да е организация, използуваща професионални убийци. Мисля, че Муди пръв започна да подозира истината, когато видя бомбата в колата ми. Те имат достъп до всякакви оръжия.

И Ан. Тя е била част от операцията, насочваща убийците към него. И въпреки това не можеше да я ненавижда. Каквото и да му беше причинила, не можеше да я ненавижда.

Анджели беше отбил от главния път. Ловко вкара колата в едно второкласно шосе, което водеше към някаква гориста местност.

— Вашият приятел знае ли, че идваме?

— Телефонирах му. Готов е и ви очаква.

Внезапно се появи нов разклон и Анджели рязко вкара колата в него. Движиха се по него в продължение на миля и после спряха пред знак „Стоп“ до една автоматична врата. Джад забеляза малка телевизионна камера, монтирана над вратата. Нещо изщрака и порталът се отвори, после се затвори тежко след тях. Подкараха по дълга и c много завои алея. Джад успя да мерне сред дърветата стръмния покрив на една огромна къща. Най-отгоре, на върха му, блеснал на слънцето, се издигаше бронзов петел.

Със счупена опашка.

Глава двадесет и първа

В звуконепроницаемия и осветен от неонови лампи комуникационен център на главното полицейско управление една дузина полицейски служители със завити до лактите ръкави управляваха гигантската телефонна централа. От двете страни седяха по шестима оператори. В средата на централата беше поместен пневматичен ръкав. При всяко новопостъпило обаждане операторите написваха кратко съобщение, поместваха го в ръкава и го изстрелваха на горния етаж към диспечера за незабавно предаване на някое полицейско отделение или патрулна кола. Обажданията не спираха и за минута. Те се сипеха ден и нощ, подобно на гигантско наводнение, заливащо гражданите на голямата метрополия. Изплашени мъже и жени… самотни… отчаяни… пияни… ранени… убийци… Беше като пейзаж от Хогарт, нарисуван c мрачни и тъмни думи вместо c бои.

Този следобед на първия ден от седмицата атмосферата в залата сякаш беше наситена c електричество. Всеки телефонен оператор си вършеше работата напълно концентриран, и въпреки това от съзнанието им не изскачаха големият брой детективи и агенти от ФБР, които непрестанно кръстосваха стаята, получаваха и даваха заповеди, работеха спокойно и ефективно като разпростираха гигантска електронна мрежа за доктор Джад Стивънс и детектив Франк Анджели. Въздухът беше странно сгъстен, сякаш се намираха под похлупака на пневматична камбана.

Капитан Бертели разговаряше c Алън Съливан, член на комисията по борба c престъпността под ръководството на кмета на града, когато Макгрийви влезе в залата. Макгрийви познаваше Съливан отпреди. Беше прям и честен човек. Бертели прекъсна разговора си и се обърна към детектива c въпросително изражение.

— Нещата потръгнаха — каза Макгрийви. — Открихме един очевидец, нощен пазач, който работи в сградата от другата страна на улицата срещу кабинета на доктор Стивънс. В сряда вечерта, когато някой се вмъкнал в офиса на доктор Стивънс, дежурният пазач тъкмо отивал на смяна. Видял двама души да влизат в зданието. Централният вход бил заключен и те отворили входната врата c ключ. Той разсъдил, че работят заедно.

— Успяхте ли да идентифицирате някого?

— Той разпозна Анджели по негова снимка.

— В сряда вечер Анджели трябваше да си е в леглото болен от грип.

— Точно така.

— А вторият мъж?

— Пазачът не успял да го огледа добре.

Един от операторите включи щепсел в гнездо c мигаща червена лампичка и се обърна към капитан Бертели.

— За вас, капитане. Пътен патрул от Ню Джърси.

Бертели сграбчи един резервен телефон.

— Капитан Бертели слуша. — Замълча за момент. — Сигурни ли сте? … Добре! Ще ви помоля да задействате всички екипажи в района. Поставете блокади по пътищата. Искам и пиле да не може да прехвръкне. Поддържайте непрекъсната връзка… Благодаря ви. — Той затвори телефона и се обърна към другите двама. — Май ни излезе късмета. Един полицай новобранец в Ню Джърси мярнал колата на Анджели по второстепенен път близо до Оринджбърг. И сега Пътни патрули прочесват района.