Голо лице - Страница 58

— Няма абсолютно никакво значение колко големи са трупите — изрева гордо ДеМарко. — Машините ги нарязват до такова положение, че да могат за влязат в трийсет и шест инчовата тръба.

ДеМарко извади един тъпонос 38-калибров Колт от джоба си и изрева:

— Анджели!

Анджели се обърна.

— Приятно пътуване до Флорида! — и ДеМарко натисна спусъка.

Алена дупка цъфна върху сакото на Анджели. Той изгледа ДеМарко c озадачена полуусмивка, сякаш му бяха разказали някаква гатанка и сега чакаше да чуе и отговора. ДеМарко натисна повторно спусъка. Анджели се строполи на земята и застина сгърчен. ДеМарко кимна на Роки Вакаро и едрият мъж сграбчи тялото на Анджели, прехвърли го на рамото си и се запъти към отвора на тръбопровода.

ДеМарко се обърна към Джад.

— Анджели беше много тъп. Всички ченгета в страната го диреха под дърво и камък. Ако го откриеха, щяха да се доберат и до мен.

Хладнокръвното убийство на Анджели беше достатъчно разтърсващо, но това, което го последва, беше още по-гнусно. Джад наблюдаваше ужасен как Вакаро поднесе тялото на Анджели към засмукващия отвор на гигантския тръбопровод. Гигантското подналягане засмука жадно тялото и след миг то изчезна. Вакаро сграбчи c огромно усилие ръкохватките при отвора за да не бъде засмукан и самия той. Пред очите на Джад тялото на Анджели се подметна във въздуха и се смеси c влитащите парчета трупи. Вакаро посегна към клапана до отвора и го завъртя. Тежък капак се спусна след миг настъпи оглушителна тишина.

ДеМарко се обърна към Джад и започна да повдига револвера. Лицето му носеше някакво екзалтирано и мистично изражение и Джад проумя, че убийството за него е нещо като религиозен акт, като пречистващо разпятие. Разбра, че е дошъл мигът на смъртта му. Не се боеше за себе си, но изпитваше страшен гняв от това, че този мъж ще да продължи да живее, за да убие Ан и колко ли още много други невинни и почтени хора. Чу някакъв гърлен рев на гняв и безсилие и внезапно разбра, че излиза от неговото собствено гърло. Беше като уловено в капан диво животно, изпълнено c див бяс да убие своя мъчител.

ДеМарко се усмихваше, прочел мислите му.

— Ще те прострелям в корема, докторе. Така ще умираш малко по-дълго, но пък ще имаш възможност да погадаеш какво ще се случи на Ани.

Оставаше някакъв нищожен шанс. Съвсем илюзорен.

— Някой наистина трябва да се погрижи за нея — каза Джад. — Тя никога през живота си не е имала мъж.

ДеМарко се втренчи в него c празен поглед.

Джад крещеше c пълно гърло, като се молеше Демарко да се вслуша в думите му.

— Знаеш ли какво представлява твоят пенис? Това е пистолетът в ръката ти. Без пистолет или нож в ръка, ти си жена.

Видя как лицето на ДеМарко започна бавно да се изкривява от гняв.

— Ти нямаш топки, ДеМарко. Без този револвер ти си пълен майтап.

Червена пелена забулваше очите на ДеМарко — като предупредителен знак на смъртта. Вакаро пристъпи напред. Демарко го отблъсна c ръка.

— Ще те убия ей c тези ръце — изрева той, захвърляйки револвера на земята. — С двете си голи ръце!

И тръгна бавно към Джад като хищник.

Джад се дръпна назад, по-далеч от протегнатите му ръце. Знаеше добре, че във физическото единоборство c ДеМарко няма никакъв шанс. Единствената му надежда беше да въздействува върху болния мозък на ДеМарко, да отклони вниманието му и да го направи неспособен да действува. Не трябваше да спира да бие по най-уязвимото му място — гордостта му от мъжествеността.

— Ти си хомосексуалист, ДеМарко!

ДеМарко се изсмя и връхлетя върху него. Джад отскочи.

Вакаро вдигна пистолета от земята.

— Шефе! Остави на мен да го пречукам!

— Махни се! — изрева ДеМарко.

Двамата мъже закръжиха един около друг, като правеха лъжливи движения. Джад се подхлъзна на едно парче дърво и ДеМарко връхлетя върху му като разярен бик. Едрият му юмрук се стовари върху челюстта на Джад и го простря по гръб. Докторът скочи мигновено и на свой ред нанесе удар в лицето на ДеМарко. ДеМарко залитна назад, после възстанови равновесието си и го блъсна c двата си юмрука в стомаха. Три секващи дъха удара. Опита се да проговори на ДеМарко, но беше останал без въздух. ДеМарко връхлетя върху него като лешояд на мърша.

— Изкарах ли ти въздуха, докторче? — изсмя се той. — Едно време бях боксьор. Сега ще ти предам няколко урока. Ще ти обработя бъбреците, после главата и най-накрая — очите. Ще ти изкарам очите, докторче. И преди да приключа c теб ще ме молиш да те застрелям.

Джад му повярва. Нямаше основания да се съмнява в думите му. В сумрачната светлина пръскана от забуленото c облаци небе ДеМарко приличаше на изпаднал в бяс див звяр. Отново се втурна към Джад и го намери c юмрука си, като разцепи бузата c тежкия си пръстен c камея. Джад замахна c двата си юмрука към лицето на ДеМарко, но той дори не усети удара.

Започна да налага Джад по бъбреците c две ръце, които работеха като бутала. Джад успя да се дръпне c гърчещо се тяло.

— Не си се уморил още, нали, докторче?

ДеМарко започна отново да скъсява дистанцията. Джад съзнаваше, че тялото му няма да издържи още много на такава обработка. Трябваше да го заговори. Това беше единственият му шанс.

— Демарко… — задъхваше се без въздух.

ДеМарко направи лъжливо движение и Джад се улови. ДеМарко се дръпна, изсмя се и стовари юмрук точно между краката на Джад. Джад се сгъна на две в непоносима болка и рухна на земята. ДеМарко се стовари върху него и го сграбчи за шията.

— С голи ръце — изкрещя ДеМарко. — Ще ти изтръгна очите c голи ръце.

И той заби пръсти в очите на Джад.